Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2016 15:32 - Писмо от фронта
Автор: redgendo Категория: История   
Прочетен: 1018 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Едно писмо от 1944г. ме върна толкова назад в миналото. Писмо от Български войник взел участие във втората световна война при настъплението срещу на Нацистите. Реших да проследя историята ....

ВЪРБАН АЛЕКСАНДРОВ ПОПМИНЧЕВ ( БАРЮ) 

чин: кандидат-подофицер, набор: 1911
част:
 23-ти пехотен полк, 1-ва дружина, щаб
месторождение:
 с. Шейново, околия: Казанлъшка, сегашно название: Шейново



image

В край на м.септември 1944 г. в щаба на полка е получена заповед за обявяване на мобилизация и попълване състава със запасни военни чинове. На 27 септември полка се изнася в района на село Любимец. От гара Любимец на 28 ноември, натоварен на 4 ешелона, целия личен състав на полка с въоръжението заминава по направлението гара Ниш - Белград. След пристигането на гара Белград на 3 декември, полкът в пеши марш се отправя в района за разполагане около село Товарник. На 22  декември частите на полка, съвместо с 12-ти пехотен полк започват настъпление по направлението с.Бановци-с.Оролик-гара Оролик-с.Слаковци. В периода 23-25 декември полка води активни бойни дествия, но не успява да пробие отбраната на противника, въпреки че му нанася значителни загуби. В боевете 23-ти полк понася значителни загуби:загиват 120 души, а ранените са 225. На 8 и 9 януари 1945 г. частите на полка се прехвърлят през р. Дунав при село Илок и в периода 17-19 януари,заемат целия участък от фронтовата линия в района Болхо-Бабоча. В периода от 26 януари до 26 март,полкът подобрява и укрепва отбранителната полоса, организира активни разузнавателни действия и патрулни нападения пред река Драва. В резултат на тези действия са унищожени наблюдателни и огневи точки на противника, убити са десетки немски и унгарски войници и офицери, пленени са 57 унгарски войници и голямо количество стрелково оръжие.

Малко след своето тръгване , Върбан пише своето първо писмо от фронта до неговата съпруга. 

image


2-ра страница 
image

Ето и неговият текст :

,,
8
.12.1944г.

3дравей Радке

Днеска реших да ти се обадя по един приятелъ от Енина понеже адрес за туй неможемъ да се обаждаме да се разберемъ дали сте добре и малките дали са здрави понеже сме много на далечъ. Неможемъ да се учимъ какво има изъ бамора.Когато потеглихъ от Казанлъкъ имах големъ умукъ за изволнение но нямъмъ късметъ защото двама души ги нямаше и заради тех пострадохме още двама но все пакъ да благодарим че сме здрави ако имаме късметъ пък да се върнем живи и здрави . Сега се намираме на нощ от Белградъ във град Рома до него от запъда въ едно село във Хървацко. Тука каквото се чува ще стоим десетъ петнадесетъ дена и от тамъ незнамъ на къде че водът. Фронта е надалечъ от нас на сто километра.

3асега друго няма какво да ти пиша. Писмото прекратявамъ и вази не забравямъ. Поздрави всички наши хора и приятели защото видим. Да се пиша редовно през десетъ петнадесетъ дена понеже сме далече и адресъ нямаме. 3асега съмъ добре почиваме но само че има много калъ но нищо щомъ нямъ коршуми. Когато ти пратя адреса веднага ми пиши.

Довиждане. Върбанъ"

> Това са малки писма , но ка
зват много ! Как се чуства Върбан, какво мисли в тези дни, как се развиват през неговия поглед бойните действия а и къде се намират в момента. 

Та това е пътят на нашата армия през Сремската операция !  

След няколко дена Върбан пише второ писмо до съпругата си Радка. 

image

 image

image

Ето и неговият текст :

"17.12.1944

3дравейте мили деца и булка.

Днеска случайно един си отива въвъ София и аз реших да ви напиша едно малко писмо. Става две писма ви пиша но не сме се разбрали понеже нямаме адресъ и сме много далечъ. Писах по едно Енинче да го остави  при тоя шивача но не знам дали си го получила. Ако си го получила пиши ми веднага. Пиши ми какво става въ село и въвъ града какво става съсъ баджанака мина ли му делото какво са написали. Как сте засега добре ли сте. Тянка ходи ли редовно на училище слуша ли спомна ли си за мене . Доско какво прави добре ли е . Като го пиша почти че заплакахъ но като знам че сте добре и пакъ си дадох куражъ но все пак мисля за тяхъ всяка ношъ и сънувамъ и тебе че се караме и все ме нещеше и все други лоши неща но като се събудя нищо нема.

Сега се намираме северо запад от Белград далече на сто километра и отиваме още напредъ можем да стигнем над триста километра и все пешъ. Почивка имаме на често само че сега става много студено но и това ще мине . Фронта остава на педесет шейсетъ километра и все ги гонемъ и неможемъ да ги стигнемъ но наближихме , много бегатъ. Ако ги стигнемъ по скоро и ще влеземъ въвъ боя и кой ще се върне не се знае защото има много мини и от тях падат повече от колкото от куршуми но пък здраве да е. Сега засега се намирамъ източно от градъ Нишъ вземи картата и ще видишъ къде сме във Хървацко . Тука не можемъ да се учим нищо въвъ България какво става някаква подрежка да имам . Само от хърватите каквото ни кажат но пък все неможем да разберем всичко.

3а менъ ако питаш азъм добре няма какво да мислите и ще мислите че съм отишъл по някоя работа и за неколко време и ако се завърна ще се забрави всичко за няколко дена и пак ще започне старата работа . Само еднъ къвга имам че се сърдя. Писах на вази и на баджанака но знам че не сте ги получили защото нямахме още поща но сега наредиха съсъ айроплан колети се разменят до два килограма . Друго нашите пари не вървят във Сърбия . Вървяха динара във Хървацко вървят куни едно кило вино шестотин куни и всичко е скъпо . Едно кило сланина три хиляди куни и затова не можемъ да си купим нищо което даватъ . А нашите дали знаят че не можех да се уволня защото нямаше едни не дойдоха и заради тях не можехъ.

Само едно можех да не се явя нея вечер когато ме изпратихъ за село но късмет нямахъ но ако се завърна е голям късмет ако стигнемъ въвъ Берлин живи и здрави. Тогава от мене няма по голям герой . 3асега няма какво да ти пиша. Писмото прекратявам и вази не забравям . Целуни Тянка и Дака заради мене. Мисля какво прави Генйо оздравя ли Танйо и Пенйо добре ли са. Поздрави всички познати и приятели . Кажи им че тука няма пликови и листове и не мога да им пиша на всеки по отделно ако искат да ми се обаждат. Поздрави Христо чакам деня напиши писмо само така . До Върбан Александров Попминчев №58210 ВП . Друго да не пишеш защото няма да дойде

Целувам те твой мил съпруг Върбан. Довиждане. Две сълзи големи паднаха като го завърших.

Чакам най скоро отговор но знай че това писмо е скришнато писмо."

   

Понеже 23-ти пехотен шипченски полк се завръща от бойните действия, се опитах да разбера каква е била тогава съдбата на Върбан. 

Открих обаче, че е починал. Според данните на военните архиви от това време :

дата на смъртта: 25 дек. 1944 г., къде е загинал: 5-а армейска лекохирургическа болница
къде е погребан:
 с. Драва
ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 57


image
Поклон пред паметта му и на тези които загинаха за свободата на България !

Потърсих се малко в историята. На 25-ти Декември 1944г. когато Върбан е починал е битката при с.Оролик , с.Остин и с. Грабово в Сърбия. 
image

На  17 ноември 1944г. от Щаба на войската е отдадена заповед за мобилизацията и изнасянето на съединенията на армията, които са  назначени в първи ешелон на армията  . Само за четири дни – от 21 до 25 ноември полковете на 3-та Балканска  и 8-ма Тунджанска пехотни дивизии мобилизират и се попълват на 98 процента с личен състав, коне и превозни средства. Едновременно с развръщането на армейските части и съединения  започва изнасянето и съсредоточаването на окомплектованите и попълнени по щата за военно време  полкове и дивизии в Сремската област /междуречието на Дунав и Сава на около 80–100 км от Белград/. То се извършва с влакови композиции от България през Ниш за Белград. Разстоянието на изнасянето на съединенията, които се намират на  Прикриващия фронт на българо-турската граница до югославската столица е близо 600 км. Първите български части пристигат в Белград на 3 декември .От там – с пеши маршове, на  два нощни прехода, в тежки зимни условия е изминато разстоянието от 80- 100  км. до крайната точка на  похода.На 8 декември без да изчака   пристигането на всички съединения на първа българска армия, командващия Трети Украински фронт, маршал Толбухин отдава заповед през нощта на 17 срещу 18 декември българските войски да сменят намиращите се пред тях съветски и югославски части , на 22 декември да настъпят със силите на две пехотни дивизии, да пробият  отбраната на противника в участъка  на село Сотин и село Оролик и най-късно до 26 декември да превземат рубежа: Осиек - Широко поле - Джаково.

На 12 декември  частите  на 3-та Балканска  и 8-ма Тунджанска пехотни дивизиипристигат в района на Срем и сменят един съветски и един югославски корпус. Те започват подготовка за  водене на настъпателни действияза изпълнение заповедта на маршал Толбухин.На 15 декември Командването на 1-ва българска армия  отдава бойна заповед за провеждане на Сремската армейска настъпателна опера¬ция под кодовото наименование „Винковци-Вуковар”. Без да изчака останалите  съединения, които  все още се съсредоточават,  то поставя 3-та и 8-ма пехотни дивизии в първи ешелон, а 11-та дивизия във втори ешелон на армията .

Противникът е изградил силна отбрана  състояща се от няколко силно укрепени в инженерно отношение позиции.Предният крайна на отбраната преминава по източните покрайнини на селата  Сотин – Грабово – Берак - Оролик, като тези села са  превърнати в силни опорни пунктове. Немското командване е разположило своите сили в два ешелона. През фронта на Първа българска армия са развърнати от хитлеристите две пехотни дивизии, състоящи се от 21 пехотни  батальона и 1 пионерен батальон. Дивизиите са групирани в три елитни бойни групи: „Цимерман”, „Ердеман” и „Хофман”. Те разполагат с 100 минохвъргачки, 80 разнокалибрени  оръдия, танкове и друга бойна техника .Един немски батальон, една батарея и хърватския  домобрански полк усилен с две батареи  са оставени в резерв в района на Вуковар.

На 22 декември 1944 г. започва настъплението на българските части. След 50 минутна  усилена  артилерийска и авиационна подготовка  частите на първоешелонните две дивизии атакуват предния край на противниковата отбрана . Особено ожесточени бойни действия се водят в района на селата Сотин, Оролик и Грабово. Там са написани първите славни страници от героичния летопис на Първа българската армия  през втория период на войната. Боевете са кръвопролитни, противникът се съпротивлява отчаяно и не отстъпва от своите позиции. Българските съединения  са усилени с един съветски дивизион  реактивни гвардейски миномети – „катюши”, един изтребителен противотанков полк, щурмови самолети от 17-та съветска въздушна армия на генерал Судец и катери и речни кораби от Съветската Дунавска краснознаменна флотилия, въоръжени с мощна бордова артилерия. Въпреки героизма и себеотрицанието на българските воини, отбраната на немците не е пробита. Дадени са много жертви и това принуждава командването на армията да отдаде заповед на 25 декември, след тридневни тежки боеве за спиране на настъплението и прегрупиране на силите.

На 28 декември двете първоешелонни дивизии на Първа българска армия  / 3-та и 8-ма / започват  ново настъпление, но  отново без резултат.Това е повод Трети Украински фронт  да отдаде заповед  армията на 30 декември да преустанови своето настъпление и да предаде позициите си на югославските  войски, след което да се прегрупира и през преправите на Дунав да се прехвърли в Южна Унгария.

Така от 22 до 28 декември 1944 г. в междуречието на Дунав и Сава, се провежда Сремската настъпателна операция на Първа българска армия, която е част от общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, провеждащи Будапещенската настъпателна операция. Съединенията на Първа българска армия не успяват да постигат успех в операцията. Дадени са  сравнително големи загуби - 525 души от нашите атакуващи части . Като основни причини за неуспеха се сочи фактът, че противникът подвежда резервите си от дълбочина и уплътнява своята отбрана, а артилерийската и авиационната подготовка не успяват да разстроят неговата отбрана.

Освен това  настъплението започва прибързано, без да се изчакат подхода и съсредоточаването на  останалите съединения на армията в заповяданите ми райони. Недостигът на свободни войскови единици затруднява армейското командване да извърши маньовър  със силите  и средствата. Това затруднява организацията на  управлението на войските и взаимодействието между тях и води до невъзможност да се създаде решително превъзходство в жива сила и бойна техника в направлението на главния удар за извършване на пробив в противниковата отбрана. Непроходимите блата, дълбоката река Савак и мочурищата покрай нея заемат голяма част от подстъпите към вражеските позиции и също оказват негативно влияние върху действията на частите и съединенията, особено пред левия фланг на армията . 

Все пак частите и  съединения на Първа българска армия със Сремската  настъпателна операция ангажират към себе си значителни сили и средства на противника, не позволяват те да бъдат използвани на други направление от фронта и разстройват организираното оттегляне на неприятеля по долината на река Сава.





Гласувай:
2


Вълнообразно


1. bojinkata - Нашите политици са заети с изгра...
10.07.2016 15:42
Нашите политици са заети с изграждане на паметници на враговете на България и нямат време за такива работи!
цитирай
2. redgendo - Когато народът си спомни за мина...
16.08.2016 17:50
Когато народът си спомни за миналото, когато почнем да отдаваме почит към нашите герои, когато има хора които да пускат дори малко информация за славните ни битки, то тогава ще се събуди и народното ни самочувствие и политиците ще са принудени да се съобразят с народа. Дано скоро се появи политик истински патриот а не ....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: redgendo
Категория: Спорт
Прочетен: 12179
Постинги: 7
Коментари: 17
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031